Какъв е рискът от захарен диабет тип 1 при родствениците?

Какъв е рискът от захарен диабет тип 1 при родствениците?

Захарен диабет тип 1 (ЗД1) е комплексно заболяване, в чиято основа са  както наследствени фактори, така и фактори от средата ни на живот.

 Въз основа на проучвания при близнаци и семейства от предимно европейски популации, приблизителният принос на генетичните фактори за риска от ЗД1 е около 50 %.

Родствениците от първа линия на хората със  захарен диабет тип 1 (ЗД1), имат до 15 пъти по-висок риск да отключат ЗД1,  в сравнение с лицата без  фамилна обремененост. 

Рискът от ЗД1 в общата популация е 0.4 %. 

Ако майката е със ЗД1, рискът за нейните деца е 1.3 % - 4 %.  Ако бащата е със ЗД1 рискът нараства до 6 %–9 %. 

Ако двамата родители са със ЗД1 то тогава рискът  е 10 % до 25 %.

При братя и сестри рискът през целия живот е 6 % – 7 %. Например, ако едното дете е със ЗД1, рискът за неговите братя или сестри да бъдат и те със ЗД1 е 6 до 7 %. 

При разнояйчни близнаци  рискът е подобен на този при братя и сестри.

При еднояйчни близнаци надвишава 70 %.

ЗД1 е автоимунно заболяване, което прогресира през три основни стадия.

Характерно е наличието на автоантитела, за които е известно, че са асоциирани със ЗД1:

- GAD 65 (автоантитела срещу декарбоксилаза на глутаминова киселина),

-   IA-2 (автоантитела срещу асоцииран с инсулином антиген-2), 

-  ZnT8 (автоантитела срещу цинк-транспортер 8), 

-  IAA (автоантитела срещу инсулин)

-  ICA (островноклетъчни антитела).

Стадий 1 на ЗД1: нормална кръвна захар,  наличие на 2 или > автоантитела, липсват симптоми

Стадий 2 на ЗД1: висока кръвна захар, наличие на 2 или > автоантитела, липсват симптоми

Стадий 3 на ЗД1: клинично изявен ЗД1, наличие на 2 или > автоантитела, висока кръвна захар, наличие на симптоми.

Хората с 2 или > островни автоантитела имат ранен стадий на ЗД1 и вече не трябва да се наричат ​​„рискови за ЗД1“. 

По-голямата част (90%) от младите хора с > 2 островни автоантитела прогресират до стадий 3 в рамките на 15 години, в сравнение само с 15% при хората, които имат 1 антиостровно антитяло. 

Честотата на прогресия е сходна, независимо от липсата или наличието на фамилна обремененост за ЗД1.