Захарен диабет и юношество

Особености на захарен диабет тип 1 през пубертета

Юношеството е преходната фаза на преминаване от детската към зряла възраст. 
Характеризира се с пик във физическото развитие, последвано от психологическо и когнитивно съзряване, автономност и социална независимост. Включва комбинация от бързо физическо, невро-психическо и сексуално съзряване, която впоследствие генерира период на физиологична и поведенческа уязвимост. Здравните и емоционални потребности са значително по-различни от тези на по-малките деца и на възрастните.
Това е от особено значение в лечението на хронични състояния като диабет, където ендокринните промени по време на пубертета имат директни последствия върху физиологията на гликемичния контрол, чрез настъпване на редица хормонални промени. Често се наблюдава влошаване на гликемичния контрол, който продължава обичайно през целия юношески период.
 

Захарен диабет тип 1 и юношество
Всеки тийнейджър се адаптира и се справя с промяната по различен начин, като поведението му може да бъде импулсивно и дестабилизиращо или поставяйки под въпрос всичко, нещо на което възрастните реагират по отрицателен начин.  „Трудното“ поведение е широко разпространено.
При децата и юношите с диабет се наблюдава се отчетливо влошаване на гликемичния контрол във възрастта между 10 и 20 години.

 
Медицинската литература по темата за юношеството и диабетът е обширна, включително отделни глави или учебници, посветени на тази тема: над 13 000 статии публикувани от 2000 г., които могат да бъдат намерени в PubMed: „Захарен диабет тип 1 (ЗД1) и юношество“. В същото време са налице все по-нови технологии за оптимален контрол на диабета. Въпреки това, не се отбелязва особен напредък в подобряване на резултатите от гликемичния контрол в тази възрастова група.

Защо неоптималните резултати остават без промяна?

Юношеството е белязано от физиологични и поведенчески промени, много от които засягат кръвната захар. Настъпилите ендокринни промени, имат за резултат засилена инсулинова резистентност (ИР), неврокогнитивни промени с намален контрол на импулсите, водещи до навици за нередовно хранене и физическа активност, неоптимални режими на лечение и намален контрол относно рисковите фактори.

Всички тези промени се случват в контекста на развитие на самостоятелност и независимост на подрастващите ,включително и по отношение на управлението на диабета, нужда от постоянна подкрепа и определено ниво на зависимост от другите.

Друг очевиден феномен, който се противопоставя на подобряването на клиничните резултати при юношите е настъпването на определени психични и емоционални състояния, особено такива като тревожност, депресия и хранителни разтройства.

Ендокринология на пубертета

Пубертетът може да ускори изявата на ЗД1. Пикът на заболеваемост се наблюдава около пубертетната възраст, по-рано при момичетата, поради по-ранно нстъпващ пубертет. Преходна пубертетна ИР възниква, независимо дали има или няма диабет. Тя има отражение върху гликемичния контрол и риска от възникване на  усложнения. При юношите със ЗД1 е налице 33 до 42 % по-ниска инсулинова чувствителност в сравнение с юношите без диабет.
Инсулиновата резистентност се дължи до голяма степен на пубертетния пик на растежния хормон (РХ) и инсулиноподобния растежен фактор-1 (IGF-1). Нивата на РХ са по-високи през всички етапи на пубертета при ЗД1, съответно е налице по-висока ИР.
Този модел на повишен растежен хормон и ИР е предпоставка за засилена кетогенеза при юноши със ЗД1, което може да ги изложи на повишен риск от глюкозна декомпенсация и диабетна кетоацидоза (ДКА).

През юношеството обикновено гликемичният контрол се влошава, следствие на комбинация от:

1. Немодифицируеми фактори: 
   • физиологична ИР, ефекта на половите хормони и увеличаване на телесната маса, водещи до повишени инсулинови нужди  
2. Модифицируеми фактори: 
   • психосоциални и поведенчески промени, които водят до по-ниско придържане към режима на лечение, както и намаляване на физическата активност

    Пубертетът е свързан с допълнителен риск от развитие на диабетни усложнения, независимо от ефекта гликемичния контрол. 

Скорошни проучвания предполагат риск от микросъдови усложнения (пролиферативна ретинопатия и по-специално нефропатия) при диабет с изява през пубертета, в сравнение с появата му след пубертета.
Диабетът може да окаже отрицателно въздействие върху растежа и пубертетното развитие. 
Инсулинът и лептинът са от съществено значение за освобождаване на гонадотропини (GnRH) и следователно дефицит може водят до състояние на хипогонадизъм. Проучвания, още в ранните етапи на откриване на инсулиново лечение, когато гликемичният контрол е бил под оптималното, откриват умерено до тежко забавяне на началото на пубертета.
В ерата на съвременната инсулинова терапия, пубертетното развитие е нормално или леко забавено и корелирано с нивата на гликирания хемоглобин (HbA1c). 
Често има яйчникова хиперандрогенемия и нередовен менструален цикъл. Тежки аномалии в растежа, като например синдромът на Mauriac вече е рядък. 
По-лекото изоставане в растежа е свързано с лош гликемичния контрол или ниски дози инсулин.

Заключение
Подрастващите са в уязвим период на техния живот, където те започват да стават независими от семейната среда и това увеличава риска от неоптимален гликемичен контрол - 1.5 пъти по-висок риск от усложнения.
Необходим е скрининг за социалнте нужди поне веднъж годишно за всички младежи с диабет и техните семейства.
Плановете за лечение на диабет трябва да отговарят на незадоволените социални нужди със специално внимание за социално уязвимите юноши с диабет, за да се предотврати прогресирането до неблагоприятни усложнения.