Кака да инжектираме правилно инсулин?

Към настоящия момент, лечението на захарен диабет тип 1 се осъществява чрез инжектиране на инсулин в подкожната мастна тъкан. Инсулинът може да бъде въвеждан като постоянна инфузия чрез инсулинова помпа или чрез неколкократни дневни инжекции, посредством пислка (pen). Писалките предствляват механични устройства за многократна употреба, които са с метален корпус, в които след изчерпване на флакона с инсулин се зарежда нов флакон. Съществуват и пластмасови устройства с вграден флакон, при които след изчерпване на инсулина се заменят с нова писалка.

Неупотребяваният инсулин се съхранява в хладилник на температура от +2 до + 8 градуса. Не използвайте флакон, който е бил замръзнал, прегрят или изложен на пряка слънчева светлина! През лятото е добре да съхранявате писалката в специални за целта термокалъфи, когато излизате навън.

Зареденият в писалката флакон инсулин се съхранява на стайна температура, като не бива да престоява в нея повече от 45 дни. Дори и да имате остатъчен инсулин, след изтичане на 45 дни, сменете флакона!

Инсулиновите игли са специално разработени, за да е налице максимално ниска болка при убождане. Обичайната дължина на иглата е 6 мм, като варира от 4 до 8 мм. Правилото е, че иглата трябва да се сменя при всяко убождане. Многократното им използване е свързано с риск от възникване на болка и влошаване на контрола над кръвните захари.

Подходящите части на тялото, в които може да се инжектира инсулин са местата, където има достатъчно подкожна мастна тъкан. Най-често използваните области са коремът, горните части на мишниците, бедрата и седалището.

Скоростта на усвояване на инсулина е различна на различните места. Най-бързо той се усвоява, когато е инжектиран в корема (най-близо до черния дроб), по-бавно в мишниците, бедрата и най-бавно е усвояването му в горната половина на седалището. Добре е да се използва едно и също място за инжектиране за дадено хранене. Например на закуска и обяд е добре бързодействащият инсулин да се поставя в корема. Бавнодействащият (базален) инсулин е най-добре да се поставя в бедрата, мишницата или седалището, защото целта е плавно нарастване на концентрацията му, обезпечаваща инсулиновите нужди през нощта.
Ако се прилагат инсулинови смеси от бързо- и бавнодействащ инсулин могат да се ползват и четирите места за аплициране.

Инжектирането на инсулин се извършва без захващане на кожна гънка, под ъгъл на иглата спрямо кожата от 90 градуса.

При много слаби деца, където няма достатъчно подкожна мастан тъкан, трябва предварително да се захване кожна гънка, а инжектирането да е под ъгъл от 45 градуса. Ако не се спази това правило е налице риск иглата да попадне в мускул и да предизвика хипогликемия (понижаване на кръвната захар).

При добра лична хигиена не е необходимо да се извършва дезинфекция на инжекционното място. Инсулин не бива да се инжектира в близост до пъпа, в белези и бенки, защото тъканта там е по-плътна и има променена степен на усвояването му. Инжекции не бива да се прилагат в тези части от тялото, в които ще има последващо физическо натоварване, масаж или топлинни процедури, поради повишеното кръвоснабдяване на съответната област и по-бързото усвояване на инсулина, с риск от възникване на хипогликемия.

Преди да се инжектира инсулинът, трябва да се провери дали иглата е проходима. За целта при зареждане на нов флакон инсулин в писалката се набират 4 единици, а при използван флакон 1 единица, като буталото се натиска до 0 единици, докато на върха на иглата се появи капка инсулин. Впоследствие се набира необходимата доза и се инжектира с бавно натискане на буталото. Изчаква се няколко секунди (брои се бавно до 10), след което иглата се изважда наполовина и отново се брои до 10, за да се затвори образуването каналче при убождането и да се предотврати максимално изтичането на инжектирания инсулин навън.

Ако при проверяване проходимостта на иглата не се появи капка инсулин на върха е необходимо да проверите дали буталото на писалкат приляга плътно върху гумения бутон на флакона с инсулин. Ако въпреки това отново не се появи капка на върха, сменете иглата с нова.

След инжектиране на инсулина, свалете иглата от флакона! Оставената игла е предпоставка инсулинът да изтича през нея при температурна разлика.

От друга страна инсулинът, който остава в иглата след инжектиране кристализира и нарушава преминаването му, което може да доведе до поставяне на погрешна следваща доза.

От изключително важно значение е да има ротация на инжекционните места, тоест да се избягват последователни убождания в едно и също място. Отделните инжекции в една област трябва да се правят на около 2 см разстояние една от друга. За целта има и създадени шаблони с обозначени дните от седмицата или номера, които се налагат в съответната област преди инжектиране на инсулина. Не правете убождания на едно и също място повече от един път седмично! Така ще осигурите добро състояние на инжекционните места, което е едно от условията за добър контрол на захарния диабет.

Една идея за ротация на инсулиновите места в областта на корема е ако се движите по посока на часовниковата стрелка. Например първата инжекция на закуска на 12 часа, следващата на 13 часа, третата на 14 часа и т.н. По този начин ще достигнете отново на 12 часа на четвъртия ден. За бавнодействащия инсулин може да се използва редуване на крайниците, например на четни дати да се поставя в дясно бедро, на нечетни в лявото или обратно.

Други идеи за ротация на инжекционните места са по вълнообразна линия, зигзагообразно и други.

Когато инсулинът се поставя на едно и също място се образуват болезнени твърди бучки с разрастване на подкожната мастна тъкан (липохипертрофия).

Поради промененото кръвоснабдяване в тези участъци има намалена степен на усвояване на инсулина, с възможно последващо нарастване на кръвно-захарните нива. Ако следващата инсулинова инжекция при едни и същи условия (приети въглехидрати, физическа активност и др.) се постави в същата доза, но в участък без липохипертрофия е възможна хипогликемия, поради по-доброто и бързо усвояване. Следователно инжектирането на инсулин в участъци с липохипертрофия е една от причините за влошен контрол на диабета. В участъците с липохипертрофия е налице и променена инервация, с по-малка или липсваща болка при убождане. Децата често използват този факт и настояват инжекциите да се поставят на тези места. Това обаче води до влошен контрол на кръвните захари с необходимост от завишаване на инсулиновата доза. Болката от убождане може да бъде намалена чрез избор на подходяща за съответния пациент дължина и дебелина на иглата.

Преустановете инжектирането на инсулин в участъците на липохипертрофия докато не се убедите, че са се възстановили напълно!
Поддържането на добро състояние на инжекционните места е важно условие за осигуряване на добър гликемичен контрол.