Поликистично-овариален синдром - същност, причини, симптоми
1. Какво предствлява поликистично-овариалният синдром?
Поликистично-овариалниет синдром /ПКОС/ е известен още под наименованието синдром на поликистоза на яйчниците или синдром на Щайн-Льовентал. Описан е за първи път от Stein и Levental през 1935 година при жени със затлъстяване, аменорея, стерилитет, повишено окосмяване и наличие на множество кисти в яйчниците.
ПКОС е най-честото хормонално нарушение при жените в репродуктивна възраст, от което са засегнати 1 на всеки 10 жени по света.
Точната причина за заболяването не е известна, но се смята, че е налице хормонален дисбаланс. Освен това се счита, че за развитието на ПКОС роля имат генетични фактори и фактори на околната среда. Често има фамилна обремененост – майка, сестра, които са също с ПКОС, но досега не е идентифициран ген, който де в основата на заболяването. Синдромът на поликистоза на яйчниците е водеща причина за безплодие при жените и е отговорен за редица симптоми, които могат да повлияят на физическото и емоционално състояние на организма.
Въпреки наименованието му – поликистоза на яйчниците, много от жените нямат кисти на яйчниците. Поради тази причина през 2013 година, независимо жури от експерти препоръчва на националните здравни институции да се промени името на заболяването, защото е объркващо и препятства в определена степен добрата медицинска грижа на пациентите, както и работата на изследователите.
2. Кои са хормоните, които са въвлечение в синдрома на поликистоза на яйчниците?
Хормоните, които участват в патогенезата на PCOS са:
• Андрогени – мъжки полови хормони. Всички жени, наред с женските полови хормони, произвеждат и определено количество мъжки полови хормони /андрогени/. Жените с ПКОС имат значително по-високо ниво на андрогени, чийто източник са яйчниците, но могат да бъдат включени и надбъбречните жлези. Излишъкът от андрогени е отговорен за много от симптомите на ПКОС - акне, нежелано окосмяване от мъжки тип /хирзуитизъм/, омазняване на скалпа, косопад /андрогенна алопеция/ и нередовна менструация.
• Инсулин. Този хормон позволява на тялото да вкарва глюкозата от кръвта (кръвната захар) в клетките на мускулите, мастната тъкан, където тя служи за енергия. При ПКОС, тялото е по-малко чувствително към действието на инсулина. Налице е т.нар. инсулинова резистентност. Това кара организма да произвежда повече инсулин, който от своя страна е причина за образуване на повече мъжки полови хормони /андрогени/. В следствие на инсулиновата резистентност, около10% от жените с поликистозни яйчници имат повишен риск да развият захарен диабет тип 2 към 40 годишна възраст.
• Прогестерон. Липсата на прогестерон допринася за нередовна менструация.
При ПКОС е разгърнат целият клиничен спектър на метаболитния синдром:
- затлъстяване в коремната област /централен, андроиден тип затлъстяване/
- нарушен глюкозен толеранс или захарен диабет тип 2
- дислипидемия с повишени триглицериди, LDL-холестерол и понижен HDL- холестерол
- артериална хипертония /повишено кръвно налягане/
- инсулинова резистентност с хиперинсулинизъм, израз на който е наличието на акантозис нигриканс – загрубяване и повишена пигментация на кожата в областта на врата, аксилите, кожните гънки и вулвата
3. Кои са симптомите на яйчникова поликистоза?
Симптомите на ПКОС могат да започнат скоро след пубертета, но може също така да се развивият по-късно, през юношеските години или в млада възраст. Тъй като симптомите може да се дължат на други причини или да останат незабелязани, нерядко диагнозата на ПКОС закъснява.
Обикновено, жените с ПКОС имат нередовна или липсваща менструация, в резултат на липсата на овулация. Най-често месечният цикъл е през 40-60 дни, по-рядко 2-3 пъти в годината. Възможни са обилни, чести и болезнени менструации. Някои от жените имат наличие на множество кисти в яйчниците, но при друга част те липсват.
Други симптоми на заболяването са:
• Покачване на телесното тегло. Около половината от жените с ПКОС са с наднорменто тегло и затлъстяване, които трудно се поддават на диета.
• Лесна уморяемост. Много от жените съобщават за повишена уморяемост и липса на енергия. Те може да са вследствие на нарушенията в съня при жените с ПКОС.
• Поява на нежелано окосмяване от мъжки тип, състояние известно като хирзутизъм. Зоните, в които е налице прекомерен растеж на косми могат да включват лицето /горна устна, брадичка, бакембарди/, ръцете, гърба, гърдите, корема. Хирзутизъм при ПКОС е следствие на повишеното количество мъжки полови хормони.
• Косопад, омазняване на скалпа. Косопадът при жените с ПКОС може да се увеличи в средната възраст.
• Акне. Акнето е също следствие на повишено количество андрогени. При ПКОС може да са налице и други кожни проблеми, като загрубяване на кожата с поява на тъмнокафява оцветка по врата, шията, под мишниците, вулвата, поява на тъмни петна по лицето, гърдите, ръцете, бедрата.
• Безплодие. ПКОС е водеща причина за безплодие при жените. Една част част от жените с ПКОС могат да забременеят по естествен път, но при друга част се налага провеждане на лечение за стерилитет.
• Промени в настроението. ПКОС може да увеличи вероятността от промени в настроението, депресия и тревожност.
• Болки в таза. Болките в таза могат да се дължат на по-обилно меструално кръвотечение или да са извън преиодите на менструация.
• Главоболие. Хормоналните промени при ПКОС могат да предизвикат главоболие.
• Нарушения в съня. Жените с ПКОС често страдат от безсъние или имат лош сън. Най-честото нарушение на съня при ПКОС е сънната апнея, която се характеризира с каратки паузи на спиране на дишането по време на сън.
4. Какво представляват кистите на яйчника?
Определението за киста е кухина, изпълнена с течност. Кисти могат да се появят навсякъде в тялото. При ПКОС жените могат да развият "кисти", което се дължи на невъзможност за освобождаване на яйцеклетката от яйчника. Яйчниковите фоликулите продължават да растат и да образуват множество кисти, които на ултразвиково изследване изглеждат като "низ от перли".
Въпреки наименоването синдром на яйчникова поликистоза, не е задължително жените с ПКОС да имат яйчникови кисти.
От друга страна жени без ПКОС могат да имат кисти, дължащи се на други причини. Най-често срещаният тип на овариални кисти са функционалните кисти.
Този тип кисти се наричат функционални, защото те често се развиват по време на менструалния цикъл. Има 2 вида функционални кисти:
• Фоликуларните кисти. Те изчезват обикновено от само себе си в рамките на 1 до 3 месеца.Те се образуват когато яйцеклетката не може да се освободи по обичайния начин и това е свързано с по-продължително нарастване на яйчниковия фоликул.
• Лутеални кисти или кисти на жултото тяло. Подобно на фоликуларните кисти, лутеалните кисти обикновено изчезват спонтанно. Те се образуват след като фоликулът се е пукнал и се е освободила яйцеклетката, тоест след като е настъпила овулация. След това обаче, фоликулът се затваря и в него започва да се натрупва течност, като се образува киста. Тази киста може да продължава да нараства и да причини болка, кървене или завъртане /торзио/ на яйчника. Повишен риск от развитие на този вид кисти има при употреба на лекарства за лечение на безплодие, които стимулират овулацията, напр. Кломифен.
Яйчникови кисти могат също да се образуват при ендометриоза. Те могат да произхождат от яйчника /кистаденоми/ или от тъкани извън яйчниците /дермоидни кисти/.
