Нов начин на лечение на захарен диабет тип 1 чрез Т-клетки – дали ще се окаже ефективен?

Американската агенция по храните и лекарствата /FDA/, приоритетно разглежда възможен начин за лечение на захарен диабет тип 1, при който теоретично биха могли да се използват Т-клетки, за да се спре хода на заболяването.

Новият начин на лечение има за цел да спре развитието на инсулинозависимия захарен диабет,  като увеличи броя на Т-клетките. Лечението, наречено CLBS03, е получило Fast Track статус от Американската агенция по храните и лекарствата /FDA/. Такъв статус получават предлагани начини на лечение, които са насочени към сериозни заболявания, за които се търсят по-ефективни начини на лечение. Те се  допускат съответно за ускорено одобрение, при което процесът на разглеждане от FDA може да се съкрати от 10 до 6 месеца. Същевременно това не е гаранция, че даденото лекарство ще получи одобрение и ще бъде използвано при пациенти в клиничната практика.

При предлагания нов начин на лечение на захарен диабет тип 1, наречен CLBS03, се клонират Т- клетки от пациента, за да се спре развитието на диабета. На пръв поглед, това лечение може да изглежда нелогично, защото именно Т-клетките са тези, които атакуват и разрушават инсулин-продуциращите бета-клетки на панкреаса. Използваните Т-клетки при това лечение обаче са друг вид. Те се наричат Т-регулаторни клетки и регулират друг вид Т-клетки, т.нар. Т-ефекторни клетки, които атакуват инсулинпродуциращите клетки на панкреаса. По същество, при това лечение Т-регулаторните клетки ще управляват неправилно функциониращите Т–ефекторни клетки на хората със захарен диабет тип 1, като теоретично биха могли да спрат разрушаването на бета клетките на панкреаса.
Към настоящия момент, Т-регулаторни клетки се използват успешно при лечението на други автоимунни заболявания.  

Резултатите във фаза 1 на предварителните проучвания с това лекарство са показали, че то запазва функцията на исулинпродуциращите бета-клетки на панкреаса и намалява нуждите от инсулин при пациентите. В момента CLBS03 е във втора фаза на клинично проучване и се прилага при 111 тийнейджъри с тип 1 захарен диабет, които все още имат остатъчна функцията на бета клетките на панкреаса, т.е. имат остатъчна инсулинова секреция.