Захарен диабет и коронавирус - има ли връзка?

Коронавирусната болест (COVID-19) е инфекциозно заболяване, причинено от вируса SARS-CoV-2. Повечето хора, заразени с вируса имат леко или умерено по тежест заболяване със симптоми от страна на дихателната система, без да изискват специално лечение. Някои обаче имат тежко заболяване и нужда от болнично лечение, включително и децата. Възрастните хора и тези със съпътстващи заболявания като сърдечно-съдови заболявания, диабет, хронични белодробни заболявания или рак са по-склонни да развият по-тежко заболяване.

Боледуват ли по-често хората със захарен диабет от COVID-19?
Хората с диабет, включително и децата, нямат по –висок риск да се заразят с коронавирус от всеки друг човек. По -голямата част от хората с коронавирус, независимо дали имат диабет или не, имат леки симптоми и не се нуждаят от болнично лечение.
Въпреки това, хората със захарен диабет /ЗД/ имат по-висок риск към по-тежко заболяване, като това не е универсално правило. Отнася се предимно за случаите на лошо контролиран диабет, със системно високи нива на кръвната захар, при възникнали вече хронични усложнение на диабета и/или придружаващи хронични заболявания.
Проучване в Китай сочи, че смъртността при болните пациенти със ЗД и добър контрол на заболяването е била 1.1%, а при хората с висока кръвна захар смъртността е била 11.1%.
Проучване във Великобритания в периода от януари до май 2020 г. показва, че високата кръвна захар е независим рисков фактор за смъртност при болните от коронавирус.
При децата рискът от сериозно заболяване вследствие на коронавирус е много нисък. В срaвнение с възрастните, при тях има по-леко протичане.
Като цяло няма разлика в тежестта на заболяването при децата с инсулинозависим захарен диабет и техните връстници без диабет.
Някои деца, подобно на възрастните развиват тежко заболяване. Мултисистемният възпалителен синдром при деца (MIS-C) е състояние, при което различни части на тялото се засягат от възпалителен процес - сърцето, белите дробове, бъбреците, мозъка, кожата, очите или органите на стомашно-чревния тракт. Все още не се знае какво причинява MIS-C. Въпреки това е известно, че много деца с MIS-C са имали вируса, който причинява COVID-19, или са били в контакт с някой с COVID-19. Mултисистемният възпалителен синдром при деца може да бъде сериозен, дори и да завърши със смърт, но повечето деца с това състояние, са се излекували.
Към настоящия момент няма категорични данни, че децата със ЗД са по-застрашени да развият мултисистемен възпалителен отговор вследствие на инфекция с коронавирус в сравнение с останалите деца.
Необходимо е да потърсите медицинска помощ при наличие на продължителна температура и някой от следните симптоми, които биха могли да са свързани с мултисистемен възпалителен синдром:
- болки в стомаха
- повръщане
- зачервени очи
- световъртеж или замаяност
- кожен обрив
Трябва да се има предвид, че не всички деца имат еднакви симптоми.
Настоящите данни показват, че децата с генетични, неврологични, метаболитни заболявания, затлъстяване, астма, с вродени сърдечни заболявания, имуносупресия, могат да развият по-тежко заболяване от COVID-19.

Има ли връзка между COVID-19 и изявата на захарен диабет?
Все още няма достатъчно натрупани данни как инфекцията с COVID-19 засяга децата както с новооткрит, така и с установен вече захарен диабет.
През ноември 2020 година, Rabbone et al. описват данни от Италия, ранен епицентър на пандемията. Екипът изследва връзката на инфекцията с COVID-19 и диабет при децата и честотата на диабетна кетоацидоза, както при новоустановените, така и при известните вече случаи на захарен диабет, в периода 20 февруари до 14 април 2020 г. Те сравняват данните за новите случаи на диабет и честотата на диабетна кетоацидоза с данните от същия период на 2019 година и отчитат 23% по-малко новооткрити случаи на диабет през този период, но за сметка на това по-висока честота на кетоацидоза сред новите случаи.
Екипът предполага, че наблюдаваното намаление на установените нови случаи на диабет през този период, от една страна вероятно се дължи на страх от посещение при лекар и от друга страна, предвид социалната изолация, на по-ниска честота на излагане на сезонните вируси, които ускоряват изявата на захарен диабет тип 1.

Два други доклада също разглеждат дали инфекцията със SARS-CoV-2 е повлияла върху честотата на новодиагностицираните случаи на диабет тип 1 при деца. Интересното е, че данните от единия доклад сочат увеличаване, а от другия не се установява промяна.
Unsworth et al. докладва данни от пет регионални болнични звена в Обединеното кралство, събрани от края на март до началото на юни 2020 г. Две от звената отчитат увеличение на новооткритите случаи на диабет от 2 на 10 случая, съответно от 4 на 10 случая. Останалите три звена не съобщават за промяна. Подобно на проучването на Rabbone et al. по-голямата част от децата с новооткрит ЗД тип 1 са имали тежка степен на кетоацидоза.
Тези данни сочат за увеличаване на честотата на диабет тип 1при децата с до 80%, но на база на данните от 2 регионални отделения, като не установена статически значима причинно-следствена връзка. Съобщеното по-високото ниво на заболеваемост вероятно е следствие на други фактори.

За разлика от тях, Tittel et al. анализират данните от регистъра за проследяване на диабета (DPV) в Германия и установяват, че процентът на новооткритите случаи на диабет тип 1 в Германия от средата на март до средата на май 2020 г., не се различава значително от прогнозираните нива въз основа на данните, събрани през последното десетилетие.
Накратко, тези три статии не предоставят убедителни доказателства, че пандемията води до значително увеличение в честотата на диабет тип 1 сред децата.
Като цяло, натрупващите се доказателства сочат, че децата с диабет тип 1, заразени със SARS-CoV-2, боледуват по сходен начин, както връстниците им без диабет.
Важно е да се отбележи, че тези проучвания съобщават само данните при деца с диабет тип 1. Като се има предвид, че затлъстяването и артериалната хипертония са тясно свързани с диабет тип 2, и обичайно с по-тежки случаи на COVID-19, при децата с диабет тип 2 също може да се очаква по-висок риск от тежко протичане на инфекцията.
От друга страна пандемията оказва голямо въздействие върху емоционалното състояние на хората.
Tittel et al. посочват, че стресът може да повлияе на честотата на новооткритите случаи, като модифицира риска от развитие на автоимунитет. Освен това при хората с установен вече диабет, стресът по време на пандемията, съчетан с намалена физическа активност, влошени хранителни навици, наддаване на тегло и нарушения на съня могат да доведат до влошаване на контрола над диабета.
В допълнение, хората с диабет, които са по-тревожни относно COVID могат да имат остра и хронична хипергликемия /високи нива на кръвната захар и/ или обостряне на състояние на депресия и тревожност.
Към момента липсват убедителни данни за участието на COVID-19 като фактор в патогенезата на идиопатичен ЗД1.
Проучване, публикувано във "Вашингтон поуст", сочи че COVID-19 е довел до изявата на нов тип диабет, но какъв е типът на диабета, какво е протичането му, как ще се лекува тепърва ще се изяснява чрез създаване на международна база данни за новооткритите случаи, чрез която той да се проучи.