Зъбно здраве и диабет
Зъбно здраве и диабет
- Съзъбие
Млечните зъби се появяват между 6-я месец и 1-та година от живота. Те изискват същите грижи и внимание както постоянните зъби.
Постоянните зъби поникват между 6 и 12 годишна възраст. По-късно се появяват третите кътници /мъдреци/.
- Устройство на зъба
Зъбът се състои от 2 части:
- видима част, над венеца - коронка
- невидима част- корен
- преходната зона между коронката и корена - шийка
Външната част на зъба е изградена от:
- Емайл, който покрива коронката. Представлява кристал с изключително голяма твърдост /втори по твърдост след диаманта/. Зъбният емайл може да бъде разрушен вследствие на кариес. Веднъж разрушен, емайлът не може да се възобнови.
- Зъбен цимент – на нивото на корена. Той служи за “закотвяне” на зъба в съответното костно ложе на челюстта /алвеола/. Циментът на зъба е единствената тъкан, която може да регенерира след като вече зъбът се е образувал.
Циментът е фиксиран в алвеолата чрез мрежа от еластични връзки – десмодонт. По този начин се осигурява здраво и същевременно полуподвижно свързване на зъба, осигуряващо ефекта на амортисьор при дъвчене.
Циментът, десмодонтът и костното ложе формират перидонциума. От неговото състояние зависи здравината на фиксиране на зъба в челюстта. Перидонциумът е уязвим и се нуждае от защита, която се осигурява от венеца чрез плътното му прилепване към зъбната шийка. По този начин се осигурява бариера, която пречи на слюнката, храната и микробите да проникват навътре към корена на зъба.
Под емайла и цимента се намира дентинът. На него се дължи специфичната оцветка на зъбите –цвят слонова кост.
Дентинът обгръща зъбната пулпа, която представлява вътрешната, мека част на зъба. Известна е като „зъбен нерв”, от който се определя чувствителността на зъба. Пулпата съдържа също и кръвоносни съдове, които осигуряват храненето на зъба.
- Видове увреда на зъба
Заболяванията на зъба са два основни вида:
- Зъбен кариес – дефинитивна увреда на коронката на зъба
- Заболявания на перидонциума /пародонтопатия/, при които се атакува придържащият апарат на зъба
3.1. Зъбен кариес
Зъбният кариес представлява разрушаване на емайла и дентина под влияние на зъбната плака и захарта. Фиксирането на бактериите с кариогенен потенциал към зъба се опосредства от зъбната плака.
Зъбната плака представлява мека жълтеникава субстанция, която съдържа хранителни остатъци и слюнка. Тя се отлага непрекъснато върху зъбите и венците.
Микробите в устната кухина се отлагат върху нея и се размножават. Ако зъбната плака не се почиства,тя се натрупва и съответно в нея се отлагат по-голямо количество бактерии, които атакуват зъба. Една част от тези бактерии се отлага в емайла – бактерии с кариогенен потенциал. Друга част от тях предпочитат перидонциума – бактерии с пародонтопатогенен потенциал.
Как да се елиминира зъбната плака? Чрез редовно миене на зъбите.
Под влиянието на бактериите захарите се превръщат в киселина, която разрушава емайла и дентина.
Първоначално кариесът уврежда зъбния емайл. В този стадий на повърхността увреда, често зъбът не е болезнен и преминава незабелязано. При напредването на процеса се засяга дентинът и се появява лека болка. Налице е чувствителност към студено и сладко.
В крайният стадий кариесът достига до зъбната пулпа, когато е налице силна болка и значителна увреда на зъба. Засегната пулпа се умъртвява и болката отминава, но се появява инфекция. В началото тя е локална – зъбен абсцес или се разпространява по съседство извън пределите на зъба. При децата зъбите са огнище за значителен брой бактериални инфекции.
3.2. Заболявания на перидонциума /пародонтопатии/
Пародонтопатиите са следствие на агресивните фактори на зъбната плака. Някои хора са по-предразположени към заболявания на перидонциума.
Недобре контролираният диабет благоприятстват появата на пародонтопатии.
Заболяванията на придържащия апарат на зъба могат да бъдат:
3.2.1. Повърхностно възпаление на венеца – гингивит.
Гингивитът се среща значително често. Венецът става зачервен, подут, мек и болезнен. Старателното отстраняване на зъбната плака и използването на локални антисептични разтвори водят до бързо оздравяване.
3.2.2. Възпаление в дълбочина със засягане на перидонциум – периодонтит
Периодонтитът може да бъде следствие на нелекуван гингивит. Настъпва отдръпване на венеца пред зъбната плака. По този начин се оформя джоб между венеца и корена на зъба, който се атакува от зъбната плака и съдържащите се в нея бактерии, като се развива инфекциозно възпаление на перидонциума. Това от своя страна води до нарушаване на прикрепящия апарат на зъба в костната алвеола на челюстта, с което зъбът започва да се клати и може да падне. Следователно периодонтитът е тежко заболяване,което заа щастие се среща изключително рядко при деца и юноши.
- Как да избегнем кариеса и проблемите с венците?
Отговорът на този въпрос е: като си мием редовно зъбите.
Чрез миенето на зъбите се елиминира зъбната плака и съдържащите се в нея агресивни бактерии.
Миенето на зъбите трябва да се извършва във всички посоки, като обхвне всички повърхности на зъба. Добре е периодично да се използва конец за зъби. За да се провери ефикасността на миенето може да се използват оцветители на зъбната плака.
- Достатъчно ли е едно миене на зъбите на ден?
Не, защото зъбната плака се отлага много бързо. По тази причина е препоръчително зъбите да се мият след всяко хранене. Особено важно е миенето на зъбите вечер преди сън, тъй като неотстранената плака остава да упражнява агресивното си действие през цялата нощ.
- За какво служи флуорът?
Флуорът спомага заздравяване на кристалите на емайла, като по този начин той става по-устойчив на кариеси.
Усвоеният през устата флуор /флуорна вода, таблетки/ се интегрира в кристалите на емайла. Той е особено необходим при децата по време на формирането на зъбите. Отложеният върху емайла флуор чрез използването на флуор съдържащи пасти за зъби или гелове предпазва от кариес само повърхностния слой на емайла и трябва да бъде непрекъснато възобновяван.
- Диабет и заболявания на зъбите
Диабетът не води до някакви по-особени заболявания на зъбите. Той единствено може да увеличи честотата и степента на тежест на обичайните за всеки човек заболявания на зъбите и венците.
7.1. Диабет при деца и зъбно здраве
Диабетът изглежда не оказва никакво влияние върху формирането на зъбите при децата. Не са наблюдавани нито забавено, нито по-трудно поникване на зъбите.
7.1.1. Диабет и кариес
На теория се смята, че има повишена честота на кариеси поради по-висока възприемчивост на болните от диабет към инфекции и поради повишеното съдържание на глюкоза в слюнката.
В действителност, съдържанието на бактерии с кариогенен потенциал в зъбната плака е по-високо при децата с лош контрол на диабета.
Понастоящем обаче, общата заболеваемост от кариес при децата със захарен диабет не е по-висока от тази при децата без диабет. Дори обратно, те имат по-ниска честота на кариеси.
Това се обяснява с факта, че консумирането на захар има определящо значение в развитието на зъбния кариес. Децата с диабет консумират много по-малко количество захар и захарни изделия в сравнение с другите деца.
Освен това, значение има и факта, че родителите на децата с диабет упражняват по-строг контрол върху зъбната хигиена, предвид заболяването им.
Децата с добър контрол на диабета нямат повишена честота на кариес или на инфекциозни заболявания на зъбите спрямо заболеваемостта на децата без диабет.
7.1.2 Диабет и заболявания на перидонциума
Влиянието на диабета върху заболяванията на перидонциума при възрастни е добре известно, но е слабо проучено при децата.
Според едно американско проучване 10 % от децата с диабет имат периодонтит, в сравнение с 1 % при останалите деца.
Честотата му нараства с възрастта и с настъпването на пубертета, и не толкова с давността на диабета.
Според друго проучване проведено във Франция върху няколко десетки юноши с диабет не е бил регистриран нито един случай на периодонтит.
Какви са предполагаемите фактори, които биха обяснили разликите тези две проучвания?
Известно е, че контролът на диабета играе важна роля в заболяванията на перидонциума. Тази връзка е добре известна по отношение на възпалението на венците /гингивит/, което е по-често при децата с лош контрол на диабета, дори и да спазват относително добра устна хигиена.
От друга страна честотата на гингивита при децата с добър контрол на заболяването не се различава от тази при децата без диабет.
Ролята на диабета в развитието на заболяванията на перидонциума е комплексна. Натрупването на зъбна плака изглежда не е определящ фактор.
От друга страна лошо контролираният диабет благоприятства размножаването на бактериите, които увреждат перидонциума /капноцитофаг/ и отслабват защитните механизми на венеца срещу инфекциите /слабост на полинеутрофилните левкоцити/.
Не на последно място възможно е микросъдовите усложнения на диабета /диабетна микроангиопатия/ да увреждат капилярите на венеца, което от своя страна води до нарушеното му хранене.
Понякога зъбните манипулации при децата биват отлагани заради страха от спадане на кръвната захар /хипогликемия/. Когато обаче са взети всички необходими предпазни мерки този страх е необоснован.
За това е достатъчно да:
- Да се съобрази манипулациите да бъдат краткотрайни, с необходимите защитни мерки
- Да се избягва планиране на манипулация, когато е минало доста време от предходното хранене. Например при ранна закуска сутринта да се избягва посещения при зъболекар преди обедното хранене
- Децата да не ходят на зъболекар на гладно, особено сутрин. Посещението на гладно не е необходимо, дори и ако се налага прилагането на местна анестезия /упойка/.
- Да се изисква от родителите да нося със себе си захар и глюкагон в случай, че настъпи хипогликемия
Няколко прости правила за намаляване честотата на кариеса и заболяванията на перидонциума:
- Да се поддържа добър контрол на диабета
- Да се мият редовно зъбите
- Да се консумират минимално количество захари и захарни изделия
- Да се дава флуор на децата /флуорни води, таблетки/
- Да се посещава редовно стоматолог, поне 2 пъти годишно, с цел навременна диагностика и лечение на всяко започващо заболяване
