Предимства и недостатъци на инсулиновата помпа

Предимства и недостатъци на инсулиновата помпа

Предимства и недостатъци на инсулиновата помпа

Предимства и недостатъци на инсулиновата помпа

Какво е инсулинова помпа?
Инсулиновата помпа е компютъризирано устройство с малки размери, чрез което се осъществява непрекъснато освобождаване на инсулин в подкожната мастна тъкан. Функцията й се доближава до нормалната функция на панкреаса, чрез  възможност за по-прецизно дозиране на инсулина през различните часове на денонощието. Този факт обаче все още не е достатъчен да освободи пациента от ежедневните грижи за заболяването, а именно в следене на кръвната захар и потвърждаване на инсулиновата доза. Помпата изисква отговорност и умения за управление, защото тя не изпълнява функция на изкуствен панкреас.

Помпата освобождава инсулин по два начина:

-    базален режим, при който се доставят малки дози инсулин на всеки час, който действа на кръвната захар за определен период от време. Той покрива нуждите от инсулин в интервалите между храненията и през нощта.

-    болусен режим, при който се освобождават значително по-високи дози инсулин. Болусът може да бъде  „хранителен” - за покриване на инсулиновата нужда след прием на храна или „коригиращ болус” , за контролиране на повишени над таргетните нива стойности на кръвната захар. За определяне на болусите е необходимо изчисляване на съотношението инсулин/въглехидрати (ICR) – т.е. количеството въглехидрати, които се усвояват от 1 единица инсулин и фактора на инсулиновата чувствителност (ISF).

Кои са преимуществата на лечение с инсулинова помпа?

  • Спестява убождания – инсулинът се освобождава в подкожната мастна тъкан чрез малък катетър, който се сменя на всеки 2-3 дни
  • Прецизност на дозиране - 0.025 до 0.01 единици/час за базалния инсулин и 0.05 до 0.01 единици за болусните дози. Това е от особена полза при малките деца.
  • Изчисляване на дозата -  помпите имат калкулатор, който спестява на пациента  математически изчисления и го подпомага в определяне на дозите за болуси и корекции, въз основа на количеството приети въглехидрати, нивото на кръвната захар и количеството на остатъчен инсулин от предходните болуси.
  • Гъвкав режим на дозиране и  удобство – инсулиновите помпи позволяват коригиране на предложената инсулинова доза, чрез увеличаването или намаляването й в зависимост от състоянието на пациента – физическа активност, заболяване, стрес и други. Възможно е също отлагане или разделяне на дозите, особено при малките деца с капризен апетит.
  • Елиминира непредвидимите ефекти на бавнодействащия инсулин – инсулиновите помпи работят само с бързодействащи инсулини, които имат ефективно действие за кратък период, вместо с инсулини с бавно действие, при които е необходимо известно време за постигане на пикови концентрации. Освен това те се натрупват с подкожната мастна тъкан, което прави трудно предвидим профилът им на действие.
  • Намалени епизоди на тежки хипогликемии, вследствие на по-малко депо подкожен инсулин, на намалено натрупване на инсулин поради възможността за проследяване на остатъчен инсулин от предходен болус, на възможност за по-бързо намаляване на инсулиновата доза при спорт и друга физическа активност, както и възможност за изключване на помпата при хипогликемия.
  • Подобрени стойнсти на гликирания хемоглобин – HbA1c
  • Намаляне на риска от възникване на свързаните с диабета усложнения
  • Анализ на данни - помпите съхраняват информация, която може да се използва за анализ и планиране на лечението.
  • Подобрено качество на живот

Кои са недостатъците на инсулиновата помпа?

  • Риск от кетоацидоза – при преустановено подаване на инсулин от помпата поради технически проблем със самото устройство, напр. изтощена батерия или деактивиране на инсулина при излагане на топлина, при изтичане на инсулин от резервоара на помпата, при запушване на катетъра, когато е огънат или извит. За снижаване на този риск до минимум е необходимо пациентите да следят често нивата на кръвната си захар, за да вземат навременни мерки при задържаща се хипергликемия, неповлияваща се от коригиращ болус.
  • Цена -  инсулиновите помпи са скъпи. Въпреки, че в повечето страни лечението с инсулинова помпа се реимбурсира от здравноосигурителните компании, често има известно доплащане или условия за лечение с помпа.
  • По-сложен процес на обучение - необходими са няколко дни, за да могат потребителите да свикнат със смяната на инфузионните набори, да регулира базалните и болусни дози и да се научат да избягва проблеми с помпата, като например мехурчета въздух в резервоара или в тръбите. Като всички инсулинови режими, така и настройването на дозата на инсулин в инсулиновата помпа е един непрекъснат процес, който налага активност както от наблюдаващия ендокринолог, така и от самия пациент.
  • Известно неудобство - тъй като помпите трябва да се носят през цялото време, това може да се превърне в проблем по време на сън, по-интензивни спортове или занимания като плуване.
  • Проблеми с кожата -  възможно е раздразване на кожата под лепенката, с която е прикрепен катетърът към нея. Поради аплициране на инсулин в рамките на 2 или 3 дни в една и съща област е възможна поява на уплътнения и/или подутини в подкожието, което от своя страна намалява ефективното усвояване на инсулина. Ето защо е необходимо сетът всеки път да се поставя на различно място.
  • Разход – разход на повече единици инсулин докато се пълни резервоара или се променя мястото на инфузия.

 

Кои са въпросите, които да си зададете преди да решите да започнете лечение с инсулинова помпа?

 

  •  Готови ли сте за лечение с помпа?
  • Готови ли сте да бъдете прикачени към устройство 24 часа на ден за доставка на инсулин?
  • Имате ли реалистични очаквания?
  • Имате ли готовност за често следене на кръвната захар и броене на въглехидратите в храната, която ще приемате?
  • Имате ли готовност да общувате редовно с диабетния ви екип?