Затлъстяване - същност, видове.

Затлъстяване - същност, видове.

Затлъстяване - същност, видове.

1. Какво представлява затлъстяването?

Повишаването на телесното тегло над нивото, което се счита като здравословно за даден ръст, пол и възраст се разделя на две категории:

  • наднормено тегло
  • затлъстяване

Хората с наднормено тегло и затлъстяване имат редица неблагоприятни последствия за здравето, както в намалено качество и продължителност на живота в голяма част от случаите. Те са изложени на по-висок риск от някои социално-значими заболявания, основно:

  • захарен диабет тип 2
  • сърдечно-съдови заболявания - исхемична болест на сърцето (ИБС), повишено кръвно налягане (артериална хипертония), инфаркт
  • мозъчно-съдови заболявания - инсулт
  • някои злокачествени заболявания - карцином на ендометруима, на дебелото черво

Под наднормено тегло се разбира по-високо за съответния ръст тегло, тоест това е състоянието между горната граница на наормалното телесно тегло и затлъстяването.
Затлъстяването е хронично състояние, при което е налице натрупване на прекомерно количество мастна тъкан в тялото. Това отлагане на мастна тъкан може да бъде подкожно, в коремната кухина, около вътрешните органи.
Трябва да се подчертае, че затлъстяването не представлява просто увеличаване на телесната маса, която е сбор от теглото на мускули, кости, вътрешни органи, съдържанието на мастната тъкан и количеството вода в организма. Хората с по-масивен скелет или с по-развита мускулатура, но с нормално количество на мастната тъкан, изхождайки само на база телесно тегло могат да попаднат погрешно в категорията затлъстяване. При затлъстяването е налице повишаване на телесното тегло, но за сметка на увеличено количество на мастната тъкан в организма.


Върху телесното тегло, влияние оказват редица фактори:

  • генетични (наследствени)
  • фактори на околната среда - количество и състав на храната, степен на физическа активност
  • физиологични  - нарушения в обмяната на мастната тъкан, хормонални промени, центровете в хипоталамуса, които са отговорни за ситостта
  • психологически - хранителни разстройства, прием на храна в отговор на стрес или депресия и вероятно някои все още неизяснени фактори

За да можем да определим категориите на наднормено тегло и затлъстяване, трябва да знаем какво е нормалното количество мастна тъкан в организма. Изразено като процент от телесната мастна тъкан, то е между 25-30 % при жените и 18-23 % при мъжете.
Жени с телесна мастна тъкан > 30 % и мъже с телесна мастна тъкан > 25 % се определят като затлъстели. При децата и юношите количеството мастна тъкан се променя с възрастта.
Процентното съдържание на телесни мазнини се изчислява като се раздели теглото на мастната тъкан към общото телесно тегло на даден индивид. Полученият резултат показва както количеството на есенциалните (основните) мазнини, така и на неесенциалните (складирани) мазнини, които са отложени като запаси в мастните депа.
Есенциалните (основни) мазнини се намират в костния мозък, главния и гръбначния мозък, клетъчните мембрани, мускулите и някои вътрешни органи. Процентът на есенциални мазнини е по-висок при жените (10-13 %), в сравнение с мъжете (2-5 %), като те са разпределени по бедрата, ханша, таза и гърдите.
Неесенциалните (складирани) мазнини се намират в мастните депа и служат за енергиен резерв на организма. Основното им количество е съсредоточено в подкожието и се означава като подкожна мастна тъкан.
Друга част се намира около вътрешните органи, в коремната кухина и се означава като висцерална мастна тъкан.

Възрастните обикновено имат по-малко подкожна и повече висцерална мастна тъкан.
Общото съдържание на телесна мастна тъкан представлява сбора от основните и складирани мазнини.
Мастната тъкан е от голямо значение за правилното физиологично и биологично финкциониране на организма, където излълнява следните функции:

  • на енергийно депо - служи за енергиен източник по време на физическо натоварване или в състояние на покой
  • топлоизолираща функция - предпазва тялото от загуба на топлина
  • функция на "амортисьор" - предпазва от сътресения и нараняване на по-дълбоко разположените органи и тъкани

За определянето границите на наднормено тегло и затлъстяване, най-често се използва т.нар. индекс на телесна маса (ИТМ), (англ. Body Mass Index - BMI), известен още като индекс на Quetelet. Изчислява се като се раздели теглото в килограми на ръста в квадратни метри.
ИТМ = тегло (кг) / ръст (м) ²
Индексът на телесна маса дава оценка на теглото отнесено към ръста, следователно той е в тясна зависимост от количеството на телесната мастна тъкан. Съгласно стойностите на ИТМ, според критериите на СЗО (Световната Здравна Организация), възрастните се подразделят в следните категории:

  •  поднормено тегло - ИТМ < 18.5 кг/м²
  • иделано тегло - ИТМ от 18.5 до 24.9 кг/м² 
  • наднормено тегло - ИТМ от 25.0 до 29.9 кг/м²
  • затлъстяване - ИТМ > 30 кг/м²

При децата и юношите, ИТМ има различни норми при двата пола, като се отчита разликата в количеството мастна тъкан при момичетата и момчетата. Оценката се извършва спрямо персентилни таблици и криви. Спрямо стойностите на ИТМ, при децата и юношите са налице същите категории на телесното тегло, както и при възрастните:

  • поднормено тегло - ИТМ < 5-ти персентил
  • идеално тегло - ИТМ от 5 до 85 персентил
  •  наднормено тегло - ИТМ от 85 до 95 песентил 
  • затлъстяване - ИТМ > 95 персентил

Американската Педиатрична Академия (American Academy of Pediatrics - AAP) и Центровете за контрол и превенция на заболяванията ( Centers for Disease Control and Prevention – CDC), препоръчват използването на ИТМ от 2 годишна възраст като показател за скрининг на деца и юноши с наднормено тегло и затлъстяване. Макар и да не измерва директно количеството мастна тъкан, той е надежден индикатор за оценката й. Редица изследвания показват, че ИТМ корелира с някои преки методи за точното измерване на количеството мастна тъкан, такива като измерване на теглото под вода или двойно енергийната рентенова абсорбциометрия (dual energy x-ray absorptiometry - DXA).
По-голямата част от затлъстяването при възрастнките води началото си от детската възраст. Поради тази причина, профилактиката и лечението на наднорменото тегло и затлъстяването са един от основните приоритети на педиатрите и детските ендокринолози, още повече, че всички епидемиологични проучвания в последните десителетия единодушно сочат лавинообразно нарастване на честотата на затлъстяването в световен мащаб, не само сред възрастните, но и сред децата.

2. Кои са видовете затлъстяване?

Видовете затлъстяване се класифицира спрямо различни критерии. Те биват:

2.1. Спрямо причината за затлъстяване, наричат се още етиопатогенетични критерии

2.1.1. Първично затлъстяване – това са голяма част от случаите на затлъстяване, които се дължат на излишък от калории, тоест на неправилно хранене, с висок енергиен внос и на заседнал начин на живот, с недостатъчно физическа активност.

2.1.2. Вторично затлъстяване – то е следствие на друга причина, като например ендокринно или друго заболяване:

  •  хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза)
  •  хиперкортизолизъм (синдром на Къшинг)
  •  хиперинсулинизъм (повишено ниво на инсулин)
  • поликистично-овариален синдром (ПКОС) при жените
  • хипогонадизъм (намалено ниво на половите хормони)
  • хипосоматотропизъм (дефицит на растежен хормон
  • псевдохипопаратиреоидизъм и други
  • нарушение в центровете на регулацията на апетита в хипоталамуса

2.1.3.    Синдромно затлъстяване –в рамките на различни генетични синдроми:

  • синдром на Prader-Willi
  • синдром на Bardet-Biedle
  • синдром на на Cohen
  • синдром на Alstrom
  • синдром на Angleman и други

Синдромното затлъстяване се характеризира с определени малформации, често е налице изоставане в растежа и в умственото развитие, както и някои свързани аномалии – очни, костни, бъбречни, сърдечни, неврологични.

2.2. Морфологични критерии

2.2.1. Хиперпластичен тип затлъстяване – налице е увеличен брой на мастните клетки (адипоцити), които запазват обема си. Този тип затлъстяване е с ранно начало, преди 18 годишна възраст. Често се среща сред семействата с фамилна обремененост за затлъстяване, тоест увеличеният брой на мастните клетки може да се унаследява. Смята се, че хиперпластичният тип затлъстяване може да е следствие от прием на големи количества храна през последните месеци от бременността, което води до нарастване на броя на мастните клетки у плода.
За този тип затлъстяване е характерно по-изразено повишаване на телесната мастна тъкан и то се поддава трудно на лечение поради факта, че броят на увеличените мастни клетки няма как да намалее. Съответно тези клетки продължават да служат като стимул за повишен апетит, с поддържане на положителен енергиен баланс и в крайна сметка техният обем се увеличава. По този начин се върти порочен кръг и затлъстяването преминава от хиперпластичен в смесен тип.

2.2.2. Хипертрофичен тип затлъстяване – при него е налице увеличаване обема на мастните клетки, поради повишено отлагане на масти в тях, под формата на мастни капки. Обикновено, този тип затлъстяване е с начална изява при възрастните. Протича като по-лека или средно тежка форма на затлъстяване и е зависимо повече от външни фактори, като повишен внос на калории от системно прехранване.

2.2.3. Смесен тип затлъстяване – комбинация от хиперпластичен и хипертрофичен тип затлъстяване, тоест при него е налице увеличен брой и обем на мастните клетки.

2.3. Клинични критерии

2.3.1. Андроидно затлъстяване - известо още като мъжки тип, централно затлъстяване или затлъстяване тип "ябълка". Характеризира се с натрупване на мастна тъкан в горната половина на тялото, над ханша, предимно в коремната област и в мезентериума (около вътрешните органи). Отлагане на мастна тъкан може да има и по горната част на гърдите, раменете, врата. При андроидното затлъстяване, индексът на съотношение талия/ханш е > 0.85 при жените и > 0.95 при мъжете. При този тип затлъстяване често са налице нарушен глюкозен толеранс (предиабет), захарен диабет тип 2, дислипидемия (високи нива на триглецеридите и ниски нива на "добрия" - HDL-холестерол), хиперурикемия (високи нива на пикочна киселина), високо кръвно налягане, исхемична болест на сърцето, намалени нива на свързващия половите хормони глобулин и високи нива на свободния тестостерон. При андроидното затлъстяване е налице по-висок риск от заболявания, като метаболитен синдром, подагра, захарен диабет тип 2, някои злокачествени заболявания (рак), налице са повишен сърдечно-съдов и мозъчно-съдов риск и намалени качество и продължителност на живота.

2.3.2. Гиноидно затлъстяване – женски тип затлъстяване, затлъстяване тип "круша". Характеризира се с отлагане на мазнини предимно в долната половина на тялото (ханш, бедра). При него съотношението талия/ханш е < 0.85 при жените и < 0.95 при мъжете. При гиноидното затлъстяване има по-висок риск от артрити и варикозни (разширени) вени, т.е. налице са механични проблеми, свързвани с повишено натоварване на долните крайници. Този тип затлъстяване е от хиперпластичен тип и се поддава трудно на лечение, за разлика от андроидното затлъстяване, което е от хипертрофичен тип и при промяна в начина на живот - хранене и физическа активнос,т могат да се постигнат много добри резултати.

2.3.3. Смесен тип затлъстяване – представлява комбинация от двата типа затлъстяване.

2.4. Критерии според тежестта на затлъстяването

2.4.1. Според стойностите на ИТМ, затлъстяването се подразделя на следните степени:

  •  ИТМ от 30 до 34.9 кг/м² - първа степен затлъстяване
  • ИТМ от 35 до 39.9 кг/м² - втора степен затлъстяване
  • ИТМ > 40 кг/м² - трета степен или морбидно (болестно) затлъстяване

 2.4.2. Според процента на увеличаване на теглото, над идеалното тегло:

  •  първа степен затлъстяване - от 15.0 до 29.9 %
  • втора степен затлъстяване - от 30.0 до 49.9 %  
  • трета степен затлъстяване - от 50.0 до 99.9 % 
  • четвърта степен или болестно затлъстяване > 100