Гуша

Гуша

Гуша

1. Какво представлява гушата?

Терминът „гуша” се използва за описване на състояние, при което е налице увеличаване размера на щитовидната жлеза над приетите норми. Важно е да се олтбележи, че увеличаването на размерите на щитовидната жлеза не означава непременно, че има нарушение на нейната функция.

При наличие на гуша, щитовидната жлеза може да произвежда:
•    По-голямо количество хормони, т.е. да има повишена функция на жлезата /хипертиреоидизъм/
•    По-малко количество хормони, т.е. жлезата да е с понижена функция /хипотиреоидизъм/
•    Нормално количество хормони, т.е. жлезата има нормална /еутиреоидна/ функция

Гушата се среща по-често при:
•    Възраст над 40 години
•    При жените
•    При наличие на член в семейството с гуша

В зависимост от увеличението на щитовидната жлеза се различават следните степени на разрастване:
•    0 степен - щитовидната жлеза не се палпира и не се вижда при изпъната назад шия
•    I А степен - жлезата се палпира, но не се вижда (всеки лоб е по-голям от крайната фаланга на палеца на болния)
•    I Б степен - жлезата се палпира и е ясно видима при изпъната назад шия
•    II степен - гушата се вижда при обичайна позиция на шията
•    III степен - гушата е видима от разстояние и променя релефа на шията, деформира я

При високостепенна гуша може да се поява някое от следните състояния:

•    Затруднено дишане, особено в легнало по гръб положение     
•    Кашлица                                                                                            
•    Дрезгав глас
•    Затруднено преглъщане, особено на твърда храна
•    Болка и дискомфорт в областта на щитовидната жлеза    

                                                                                                                              

                                                       

2. Кои са причините за поява на гуша?

Една от най-честите причини за поява на гуша е недостигът на йод. Организмът се нуждае от определено количество йод, за да може щитовидната жлеза да произвежда достатъчно количество хормони – тироксин /Т4/ и трийодтиронин /Т3/. Поради тази причина, основното количество йод в организма е съсредоточено в щитовидната жлеза. Там то е около 40 пъти по-високо от съдържащия се йод в кръвта. При състояния на недостатъчен внос на йод, предимно с храната, щитовидната жлеза започва да се увеличава, за да улови и най-малкото количество наличен йод в организма и да произведе достатъчно количество хормони. Състоянието на йоден недоимък се е срещало много често в миналото, в определени географски региони, където водата и почвата са бедни на йод, а също така растителните и животински храни. Следователно са се засягали голям брой жители на тези области. Състоянието се е нарича ендемична гуша. Такива региони у нас има в Рила, Пирин, Стара планина и Родопите. След въвеждаенто на йодната профилактика, чрез йодирането на готварската сол, ендемичната гушавост днес се среща много рядко.

Значение имат и някои други фактори, сред които лоши хигиенно-битови условия, замърсена питейна вода, недостатъчен прием на богати на животински и растителни белтъчини храни, консумиране на храни, които затрудняват образуването на хормони на щитовидната жлеза, т.нар. струмигенни фактори. Естествени струмигени са ряпа, цвекло, алалбаш, зеле, броколи, соя.  

Ендемичната гуша се характеризира с умерено увеличение на щитовидната жлеза, но жлезата може да е значително увеличена и да е видима от разстояние. С течение на времето в жлезата се образуват възли – „възлиста гуша”.  Среща се по-често при жените, в сравнение с мъжете. При ендемичната гуша не се откриват сериозни нарушения във функцията на жлезата. В редки случаи е налице леко намаление в концентрацията на щитовидните хормони - Т3 и Т4.

Гушата може да се дължи на увеличена нужда от хормони на щитовидната жлеза през пубертета – т.нар. ювенилна струма, както и при бременност, вследствие на което щитовидната жлеза увеличава своите размери в компенсаторен порядък.

                                        

Тиреоидитът на Хашимото /автоимунен тиреоидит/ е честа причина за появата на гуша. Това е автоимунно заболяване, при което има унищожаване на клетките на щитовидната жлеза от собствената имунна система на организма. С напредването на разрушаването на клетките на жлезата, тя произвежда все по-малко количество хормони – тироксин и трийодтиронин. В отговор на това, хипофизата запова да отделя повече тиероидстимулиращ хормон /ТСХ, TSH/, за да стимулира щитовидната жеза. Тази стимулация обаче води освен до повишено образуване на щитовидни хормони и до увеличаване размера на жлезата и поява на гуша. Тиреоидитът на Хашимото се среща много по-често в женския пол.

Друга често срещана причина за гуша е Базедовата болест, известна още като болест на Грейв. В този случай, имунната система образува протеин, наречен тиреостимулиращ имуноглобулин (TSI). Подобно на тиреоидстимулиращия хормон /TSH/, тиреостимулиращият имуноглобулин /TSI/ стимулира растежа на щитовидната жлеза и образуването на по-голямо количество  хормони, т.е. налице е повишена функция на жлезата (хипертиреоидизъм). В отговор на хипертиреоидизма, хипофизата спира да отделя ТСХ, но въпреки това състоянието на хипертиреоидиззъм продължава.

Мултинодуларната гуша е друга често срещана причина за гуша. Хората с това заболяване имат един или повече възли в жлезата, които водят до нейното уеличаване. Състоянието често се открива по време на рутинен преглед. Пациентите могат да имат единичен голям възел или множество малки възелчета в жлезата, при поставянет на диагнозата. По този начин, в ранните етапи на мултинодуларна гуша, с наличие на множество малки възли, общият размер на щитовидната жлеза може да не бъде все още уголемен. Причините за този вид гуша не са добре проучени.

В допълнение, други по-рядко срещани причини за гуша се дължат на генетични дефекти, други са свързани с травми или инфекции на щитовидната жлеза, и някои от тях са вследствие на тумори (доброкачествени и злокачествени).

3. Как се поставя диагнозата гуша?

Гушата се установява най-често по време на клиничен преглед, когато се забелязва увеличение на щитовидната жлеза. Въпреки това, наличието на гуша не винаги означава заболяване на щитовидната жлеза. Поради това е важно да се определи причината за гуша. Като първа стъпка, лекарят най-вероятно ще изследва функцията на щитовидната жлеза, за да определи дали тя е нормална, понижена или повишена. Всички последващи изследвания ще зависят от това, каква е функцията на жлезата.
                                                
Ако щитовидната жлеза е дифузно увеличена и имате повишена функция /хипертиреоидизъм/, вашият лекар вероятно ще продължи с тестове, в насока Базедова болест /болест на Грейв/, тиреоидит на Хашимото във фаза на повишена функция /хашитоксикоза/, токсичен аденом, инфекциозен тиреоидит, карцином и други.
Ако се окаже, че сте с намалена функция на шитовидната жлеза /хипотиреоидизъм/, изследванията ще продължат в насока автоимунен тиреоидит на Хашимото, йоден недоимък, вродени аномалии или заболявания на щитовидната жлеза и други.
Други тестове, които се използват, за да се диагностицира причината за гуша, включват ехография на щитовидната жлеза, сканиране с радиоактивен йод /сцинтиграфия/, ултразвук на щитовидната жлеза или тънкоиглена аспирационна биопсия /ТАБ/.

4. Как се лекува гушата?

Лечението зависи от причината за гуша. Ако гушата се дължи на недостиг на йод, ще ви бъде предписано лечение с йоден препарат през устата. Това ще доведе до намаляване на размера на гушата, но не и до напълното й изчезване.

Ако гушата се дължи на тиреоидит на Хашимото с намалена функция на жлезата, ще ви бъде назначено заместително лечение с левотироксин, което ще приемате ежедневно през устата. Това лечение ще възстанови нормалните нива на хормоните на щитовидната жлеза и до известна степен ще намали размерите й, като същевременно ще възпрепятства по-нататъшното й увеличение.  
Ако гушата се дължи на повишена функция на жлезата, лечението ще зависи от причината за хипертиреоидизма. При Базедова болест /болест на Грейв/, лечението е с тиреостатици /пропилтиоурацил ,метимазол, карбимазол/, с радиоактивен йод или оперативно лечение. При някои случаи на хипертиреоидизъм, лечението може да доведе до изчезване на гушата. Например, лечението на болестта на Грейв с радиоактивен йод, обикновено води до намаляване или изчезване на гушата.

Оперативно лечение се налага обикновено за отстраняване на възли, тумори на щитовидната жлеза, при карцином или при неуспех от лечението с тиреостатици или радиоактивен йод при Базедова болест.