Oткриването на инсулина – преломен момент в медицината

Oткриването на инсулина – преломен момент в медицината

Oткриването на инсулина – преломен момент в медицината

През 2021 година отбелязваме 100 години от откриването на инсулина – преломен момент в медицината и в живота на милионите хора със захарен диабет по света.
Преди откриването на инсулина диабетът е имал фатален край.  Колкото по-малка е била възрастта на изява на заболяването, толкова по-малка е била продължителността на живота.
Единственото лечение по това време е било спазването на нискокалорийна диета (около 500 kcal/ дневно, често наричана „диета на гладуване“), но и тя не е била ефективна за поддържане на нормални стойности на кръвната захар.
Инсулинът е открит от доктор Фредерик Г. Бантинг, Чарлз Бест и Джон МакЛеод в университета в Торонто през 1921 година. Те успяват да изолират екстракт на инсулин от панкреаса на куче.
 





 
 На 11 януари 1922 година, 14 годишно момче на име Леонард Томпсън, страдащо от диабет, става първият човек, получил инжекция с инсулин. Тогава той е тежал само 29 килограма и се намирал в болница в Торонто, в състояние на диабетна кетоацидоза.
 

След инжекцията,  момчето развива остра алергична реакция. През следващите 12 дни, Джеймс Бертрам Колип работи усилено за пречистване на инсулина. На 23 януари на момчето е инжектирана втора доза инсулин. Това довело до значително понижаване на стойностите на кръвната му захар. Инсулинът спасил живота му. Леонард живял още 13 години и загинал от пневмония.
За откритието си доктор Фредерик Бантинг получава Нобелова награда, която споделя с МакЛеод. Той патента на Университета в Торонто за  сумата от 1 долар, за да може инсулинът да бъде достъпен за всички.
    


Всяка година на 14 ноември, рождената дата на доктор Фредерик Бантинг, световната здравна общност отбелязва денят за борба с диабета.
Днес, сме свидетели на много иновативни технологии в лечението на захарния диабет, които доведоха до значително подобрение на качеството на живот.
Мечтата на всички нас е, да дойде денят, в който хората с диабет да си спомнят за него като за едно минало състояние.

А до тогава,  думи като тези, осмислят общите ни усилия:
„На този ден, преди 7 години се видяхме. Седем години се борим заедно. Огромно благодаря за грижите, вниманието и подкрепата!” В. Николова.