Изкуственият панкреас вероятно ще е достъпен през 2018 година?

Изкуственият панкреас вероятно ще е достъпен през 2018 година?

Изкуственият панкреас вероятно ще е достъпен през 2018 година?

Изкуственият панкреас е автоматизирана система за освобождаване на инсулин, която да наподобява работата на задстомашната жлеза (панкреаса). Състои се от следните части:
•  устройство за продължително измерване на кръвната захар (CGM). То осигурява постоянен поток от информация, който отразява нивото на кръвната захар на пациента. Сензорът на устройството се поставя подкожно и измерва глюкозата в течността около клетките (интерстициалната течност), което е установено, че корелира с нивата на кръвната захар. Малък предавател изпраща информация към приемник. Устройството непрекъснато показва нивата на кръвната захар, както и тяхната посока, и скорост на промяна.
•  устройство за измерване на кръвната захар – за да се получи най-точна информация за нивото на кръвната захар чрез CGM, е необходимо да се осъществява периодичното му калибриране, чрез въвеждне на стойност на капилярно измерена (от пръста) кръвна захар. С течение на времето се очаква тази необходимост да отпадне.
•  алгоритъм за управление - усъвършенстван софтуер, вграден във външен процесор (контролер), който получава информация от CGM и я преобразува в серия от математически изчисления. На базата на тези изчисления, контролерът подава информация към помпата колко инсулин да освободи. Алгоритъмът за управление може да бъде инсулиновата помпа, компютър или смартфон.
•  инсулинова помпа - въз основа на указанията, изпратени от контролера, инфузионната помпа регулира доставката на инсулин до  подкожната тъкан. Някои от моделите имат двойно-камерна помпа за инсулин и глюкагон – бионичен панкреас.

Устройството доставя необходимото количество инсулин не чрез взаимодействие с тялото на пациента, а предварително, чрез предсказване на нивата на кръвната глюкоза.
В публикувана статия през месец юни, 2016 г, в списание „Диабетология”, (списание на Европейската асоциация за изучаване на диабета), изкуственият панкреас вероятно ще е достъпен за употреба през 2018 година. В статията се разглеждат въпроси относно скоростта на действие на формите на инсулина, който ще се използва, надеждност, удобство и точност на глюкозното измерване, киберсигурността, която да защити устройствата от хакери.
Да живееш със захарен диабет тип 1, означава да си правиш по няколко пъти на ден инжекции с инсулин, 365 дни в годината. Хората със захарен диабет трябва да изчисляват сами инсулиновата доза спрямо приетата храна, физическата активност, по време на заболяване, нещо което изисква синхрон на физически, мисловни и емоционални усилия. Дори и най-добре обучените пациенти не могат да осигурят точната инсулинова доза по всяко време на деня. Резултатите са епизоди на висока кръвна захар, с риск от възникване на хроничните усложнения от страна на бъбреците, очите, нервната система, повишен сърдечно-съдов риск или епизоди на ниска кръвна захар, с риск от загуба на съзнание, гърчове и дори смърт.
В момента, на разположение на пациентите с инсулинозависим захарен диабет са инсулинови помпи и устройства за продължително глюкозно измерване (CGM), но тези два компонента засега работят разделно. Oбединяването на двете части в "затворен цикъл" ("closed loop system") е всъщност изкуственият панкреас, обясняват авторите Dr Roman Hovorka и Dr Hood Thabit от Университета в Кеймбридж, Великобритания.
"В проучвания към днешна дата, потребителите са дали положителна оценка, за това как използването на изкуствения панкреас им осигурява "свободно време" или "почивка" от това, те да  управляват диабета, тъй като системата поддържа тяхната кръвна захар ефективно, без да е необходимо постоянно наблюдение от страна на пациента".
Необходимостта от изкуствения панкреас е продиктувана от променливостта на инсулиновите нужди между отделните хора, както и при един и същи човек. Например, един ден, даден човек може да използва само 1/3 от дневната инсулинова нужда, а друг ден, да се нуждае от 3 пъти повече. Това зависи от приетата храна, физическата активност и някои други фактори.
Комбинацията от всички тези фактори, изправя хората със захарен диабет тип 1 пред редица трудности, като постоянно да следят нивото на кръвната си захар, за да имат информация, че тя не е твърде висока (хипергликемия) или твърде ниска (хипогликемия). 
Изследователи в световен мащаб продължават да работят по редица предизвикателства пред технолгията на изкуствения панкреас.  Едно такова предизвикателство е, че дори бързодействащите инсулинови аналози не достигат пикови нива в кръвта от 0,5 до 2 часа след инжектирането им, а продължителността им на действие е от 3 до 5 часа. Така че, това не може да е достатъчно за съвсем ефективен контрол, например в условията на енергични упражнения. Използването на още по-бързо действащ аналог "инсулин аспарт" може да  премахне част от тези проблеми, а също така и използването на други форми на инсулин, например инхалаторен инсулин. Продължава и работата за усъвършенстване на софтуера на изкуствения панкреас, за да бъде той възможно най-точен в управлението на кръвната захар.
Направени са редица клинични проучвания с изкуствения панкреас в различни условия, като например по време на лагери за деца с диабет или тестване в къщи, в условията на реалния живот. Много от тези проучвания са показали добър или по-добър контрол на глюкозата, в сравнение със съществуващите технологии, с по-голяма част от  времето, прекарано в целевия диапазон на идеалните стойности на кръвната захар и намален риск от хипогликемия. Редица други изследвания са в ход.
За да бъде изкуственият панкреас достъпен за потребители, както и при другите медицински изделия, се изисква одобрение на регулаторните агенции, като Агенцията за храните и лекарствата в САЩ (FDA), която в момента разглежда предложен изкуствен панкреас, с вероятно одобрение най-рано през 2017 година. Националният здравен институт за научни изследвания (NIHR), Великобритания съобщи, че може да се очаква, автоматизирани, затворени системи ("closed loop system"), да се появят на Европейския  пазар до края на 2018 година. Авторите допълват, че: "Това време ще зависи до голяма степен от одобрението на регулаторните органи. Ще е необходимо също така да продължи да се извършва структурирано обучение, за да се увеличи ефикасността и безопасността на употреба. "